Малко за мъката по светът.
Преди два дни ми се наложи да се прибера у дома в работно време за да свърша нещо ..... и както си препсувах на ум съдбата за този безсмислен акт (причинил това разкарване) водещ основно до загуба на време , се замислих , че всичко трябва да става с причина, просто аз още не я виждах.
Вървейки от кръстовището на Каблешков и б.България ( София ) към квартирата ме спря една възрастна жена. облечена в черно , с тъжно изражение на лицето .
Извини ми се , и точно преди да каже очакваното от мен "бабе дай 50 стотинки" се разплака , но на истина . Не беше фалшиво . В гласът и се усещаше ,че не може да сдържи сълзите си .
Усещаше се бушуващата в нея смес от чувства : срам, болка , гордост. Като последната преглъщаше доста тежко .
Не беше от тези които сме свикнали да гледаме по улиците , изкарващи прехраната си с "префесионална" просия .
Тя с нищо не се отличаваше от хората като мен и вас .
Веднага разбрах , че има нужда от пари , просто не исках да ги извадя ей така от джоба и да и ги подметна ... това би я накарало да се чувства отвратително .
С пределна тактичност я попитах от какво има нужда . След което разбрах , че парите са едно от последните неща . Синът на възрастната дама беше починал скоро .
Сърцето ми сви докато слушах и малкото думи на майката загубила синът си, и се почувствах зле от осъзнаването за пореден път на факта , че има стихии , чувства , проблеми за чието решаване сме безпомощни .
Няма пари които да могат да скрият сълзите и , няма по тъжен поглед от този на майка надживяла детето си . И да имаше - аз нямам .
Извадих от джоба си колкото имах ( 2 лева ) и и ги дадох.
В отговор получих ( много ми дадохте ).
Кое беше много . Изслушването , съчувствието в погледа , или 2-та лева.
Така и не разбрах.
Сега на дневен ред стоят въпросите . Кое е малко и кое е много за човеците ?
Какво могат да дадът 2 лева ( 1 Евро )?
И каво може да ти вземе животът?
Знам , че цинизмът при задаването им би накарал много хора да затръшнат вратата след себе си ...... но това няма да им отговори.
Вървейки от кръстовището на Каблешков и б.България ( София ) към квартирата ме спря една възрастна жена. облечена в черно , с тъжно изражение на лицето .
Извини ми се , и точно преди да каже очакваното от мен "бабе дай 50 стотинки" се разплака , но на истина . Не беше фалшиво . В гласът и се усещаше ,че не може да сдържи сълзите си .
Усещаше се бушуващата в нея смес от чувства : срам, болка , гордост. Като последната преглъщаше доста тежко .
Не беше от тези които сме свикнали да гледаме по улиците , изкарващи прехраната си с "префесионална" просия .
Тя с нищо не се отличаваше от хората като мен и вас .
Веднага разбрах , че има нужда от пари , просто не исках да ги извадя ей така от джоба и да и ги подметна ... това би я накарало да се чувства отвратително .
С пределна тактичност я попитах от какво има нужда . След което разбрах , че парите са едно от последните неща . Синът на възрастната дама беше починал скоро .
Сърцето ми сви докато слушах и малкото думи на майката загубила синът си, и се почувствах зле от осъзнаването за пореден път на факта , че има стихии , чувства , проблеми за чието решаване сме безпомощни .
Няма пари които да могат да скрият сълзите и , няма по тъжен поглед от този на майка надживяла детето си . И да имаше - аз нямам .
Извадих от джоба си колкото имах ( 2 лева ) и и ги дадох.
В отговор получих ( много ми дадохте ).
Кое беше много . Изслушването , съчувствието в погледа , или 2-та лева.
Така и не разбрах.
Сега на дневен ред стоят въпросите . Кое е малко и кое е много за човеците ?
Какво могат да дадът 2 лева ( 1 Евро )?
И каво може да ти вземе животът?
Знам , че цинизмът при задаването им би накарал много хора да затръшнат вратата след себе си ...... но това няма да им отговори.
Comments
Но за съжаление повечето хора го подценяват ..... докато не го загубят.
Кое е малко и кое е много за човеците ? За едни хора малкото е нещо много голямо, а за други многото е малко и никога не стига.
Хора много,приоритети много,нужди много...