Преди два дни ми се наложи да се прибера у дома в работно време за да свърша нещо ..... и както си препсувах на ум съдбата за този безсмислен акт (причинил това разкарване) водещ основно до загуба на време , се замислих , че всичко трябва да става с причина, просто аз още не я виждах. Вървейки от кръстовището на Каблешков и б.България ( София ) към квартирата ме спря една възрастна жена. облечена в черно , с тъжно изражение на лицето . Извини ми се , и точно преди да каже очакваното от мен "бабе дай 50 стотинки" се разплака , но на истина . Не беше фалшиво . В гласът и се усещаше ,че не може да сдържи сълзите си . Усещаше се бушуващата в нея смес от чувства : срам, болка , гордост. Като последната преглъщаше доста тежко . Не беше от тези които сме свикнали да гледаме по улиците , изкарващи прехраната си с "префесионална" просия . Тя с нищо не се отличаваше от хората като мен и вас . Веднага разбрах , че има нужда от пари , просто не исках да ги извадя ...
Comments